Драматичен театър-Пловдив обявява открит кастинг за мъже и жени за предстоящия спектакъл "Възвишение" - драматизация Александър Секулов и Иван Добчев по едноименния роман на Милен Русков, реж. Иван Добчев.
Кастингът ще се проведе на 2 април от 10 часа в голямата репетиционна зала на театъра. Задължително изискване е кандидатите да са професионални актьори или студенти в 4-ти курс по "Актьорско майсторство".
ТЕКТОВЕ ЗА КАСТИНГА
МЪЖЕ
ГИЧО
-А защо, ще речеш, сте тръгнали вий, майчинсинковци, в оназ голяма виелица и снегонатрупък през пряспите да бродите като някои духове умерших в снежна тази пустиня и къде, да ви иба в глупаците, сте тръгнали? Знам ги аз таквиз кат’ тебе. Туй ти е теб лесно да кажеш, защо отгоре-отгоре на неща гледаш, като едно божество някое си еллинско. Нека тогаз и аз да та питам как да стигнем ний на уречената среща с Димитра Общий в начале Марта настоящаго, ако не тръгнем сега? А таз работа не може ся пропусне. Понеже туй е народна работа, за Делото и Револуциата!
Ей на, месец Априлий, че някогиш и в края на Марта, тръгват турски хазни да пресичат Балкана и да ходят към Цариград. От туй по глупаво здраве му кажи! Но пък и от где да минат? Агарянци в азиатическо си озлобление понякогаж пращат подир нас потери да ни гонят. Но тъй ли ся то фащат изпекани юнаци? Че и в старопланинско гордо и усойно обиталище! В гора любезна ще фанеш ти на дядо поп каваля, правий игровод на него да засвириш. Стара планина е открай време била мило убежище на юначни български хайдути, кои са ся тамо събирали и агарянцем жестко отмъщавали – тез утепали, онез обрали, бе вкратцех мамата им ибали. Но още не са ся били те в правий път отправили, народное чувство още не ся било в тях юнаци докрай пробудило, и действували са само за свое лично отмъщение, а не за Дело някое си. Ей туй на е било една грешка, и сега ся поправи. Тежко на агарянци! Имал гъз да тегли!, туй ще им река.
ОБЩИ
-Сънувах, Гичо, чуден сън снощи...Залегнали сме ний тука, на Пантата, хазната върви през Араба-Конашкия проход, съпровождана от няколкостотин войници и предвождана от един чиляк, за кого със сигурност знаех, че е предател. Ний изскочихме от пусията, нападнахме войниците и ги избихме до един, и зехме хазната. Тогаз изгледах тъй избитите турци, нападали по земята, и рекох:
ГИЧО
-Вий сте чували, братя и сестри, да ся говорят много работи за свободата, едно-друго. Туй го има и в „Горский пътник”, и на други места не едно.
Който иска да е свободен, абие да фаща гората! Аз не виждам къде другаде би могъл той да иди. Да ви кажа правичката, спроти мене друго таквоз място няма. Гората е последное убежище на свободата. Дотам са стигнали нещата. Ама трудно ся живей в гората, ще речеш. Има мечки, влъци, други зверове, слана кажда сутрин, и прочия. Тъй е. Затуй жени там няма. Жената май не е много по свободата. Тя понеже иска да е майка и супруга и сестра, както е установил чрезмерно учений дядо Либен Каравелов, и затова много-много не я влече гората. Понеже ти чакай в гората да си майка и супруга и сестра! Аче ти като ся ожениш и деца народиш, и ти тъй ставаш.
/Гърми с ливорвера./
Ливорверът си е ливорвер, братя. По як е от парата. И е той тайната на свободата. Имаш ли ливорвер, ти си на крачка от свободата. Че си разпоредител на животът и смъртта. „Наша свобода от нас зависва!”, както казва мъдрий великан Раковски.
ГИЧО
-Да ся иба в късмета. Нещо зе да ми става криво, зе да ма човърка. Досадна е мъртва тишина. Человек е направен за светлината, брате, за светлината на деня. И аз зех да усещам, че като наближава нощта, започва да ми ся стяга сърдцето. И не защото ма беше от нещо страх, а ей тъй просто, защото пада нощ, и става тъмно и светлината изчезва. Тъмно като в тъмница, казва народът, и не ще е туй случайно. А лятоска чуваш нощем как пеят щурците в полята и виждаш как леко ся люлеят от вятъра листата на дърветата по ниските хълмове, и от туй започва някак да ти ся стяга сърдцето, а защо – един Бог знай. И тъй мина ся, не мина, започвам да усещам аз, че с наближаването на нощта ма обфаща страх. А, викам си, каква стана тя, какво е пък туй нещо?
ГИЧО
-Господи, помогни ми да ся возвися! Светът е много хубав, братя, много красен, така му ся ще на чиляк да остане още в него. Още миг, още минута само. Всякий ище да живей. Трудно е да ся разделиш със светът. Нечовешки трудно е туй. Все нещо та влече обратно, душата ти назад я тегли. Ще ли дойдеш пак, ще ли ся върнеш някой ден? Не знайш… Но аз не мога да остана повече. Аз тряба да тръгвам от тука. Дали да не отворя за последен път букваря, да видя на що ще попадна, като за изпроводяк? Не, туй ще остане за следващия път, ако има… Брате! Смелост!... Аз сега тряба да ся возвися, да ся возвися. Туй може да стане в един миг, в един дъх време.
Колко жалко, че го няма сега Наш Тотко, да ма отърве от тая мъчна безпътица, от тоя страшен възел. Господи, освободи ма от тука! Помогни ми да ся возвися! Помогни ми да ся возвися!
/ Лежи. Мълчи. Тишина./
Тя таз работа тъй няма да стане, ами я да прибегнем ний до другаря си Колта!
Е, хайде със здраве! Може да ся видим – не губи надежда, - в тоз свят или в онзи. Пък ти ще ми кажеш кой кой е.
/Вдига ливорвера, гушва го до корема си. Изстрел./
ЖЕНИ
ЖЕНИТЕ
ва злато, -Не могат да минат... -И са повърнали, -Той Иманския кус е надолу така, криво място -И там изкопали един голям трап -И фърлили девет катъра злато и една каруца вътре в тоя трап... -В тоя Иманския кус, -Иманската поляна... -Пък дето ги острелювали там горе, там малко пари заровили, -Сигя Колъкса са казва тва място,ЖЕНИТЕ
-Закопават са парите и са кълнат:
„Кой от нази са върне да ги извади, хаир да ни види”
-Кълнат ги парите като копат:
„У, тоя от нас дет ги изкопа хаир да ни види, Ама парите кат дое друг да ги изкопа да станаа на мечка.”
-И кат станаа на мечка, кой отиде да ги копа, да са бори с мечката. -И кат идат двоица ли, троица ли и копат, копат, копат у потайно время,
-И кат` излези мечката и тоя дет е там са фане за ушите на мечката
-И почнат борба, борба
-И кат рече петела „Кукуриго-у” и мечката стане на котел
-И тоя къде са е борил за ушите
-Той фанал на котела ушите
-И котела пълен с пари...
ЖЕНИТЕ /Вече заспиват./
-Дет имало пари нощно время излазяли,
-Играли тамка нящо така кат звяздички, -Кат нящо такъво, излазали,
-Най-много са гледани срещу Гергьовден, значи,
-Тогава най-много са ги виждали,
-Щото колели много ягнета.
-Тогава парите излазали
-И много хора ходили така да гледат
-Да следат къде излазат такъви звяздички
-Парите стават на звяздички и играят през нощта.
-И някой кат му са присъни и отюва и копаи -Тамка, на тва място копаи...
-И по друго время са явявали, ама най-много на Гергьовден.